Доклад на ЕК: За да напреднат, фермерите в България имат нужда нужда от кредити за 1,2 млрд. евро, от които банките ги лишават

Одобрени инвестиционни проекти по ПРСР не се изпълняват, тъй като фермерите не получават кредитиране или го получават при лоши условия

земеделие париФинансовите инструменти, налични в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), имат значителен потенциал да допринесат за постигането на амбициите на Зелената сделка и по-конкретно на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологично разнообразие. Независимо от това финансовите нужди на селското стопанство и селскостопанския хранителен сектор остават високи. Това са сред ключовите теми, обсъждани на шестата годишна конференция на ЕС относно финансовите инструменти на ЕЗФРСР за земеделие и развитие на селските райони, която се проведе вчера, 16 ноември 2020 г.

Но ако за земеделците в ЕС „финансовите нужди остават високи“, за българските фермери кредитите са в огромната си част недостъпни. Това показва подробното проучване на fi-compass, финансирано от ЕС, резултатите от което бяха публикувани през лятото на 2020 г. Тогава бяха изготвени 24 доклада за финансовата среда, в която фермерите и преработвателите в различните държава работят. 

Какви са данните от доклада за България?

Ключови елементи за селскостопанския сектор в България

 БДС в селското стопанство непрекъснато нараства от присъединяването към ЕС през 2007 г. и достига 1 913 милиона евро през 2019г.
 Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в българското земеделие са се увеличили от 0,3 милиона евро през 2014 г. на 11,6 милиона през 2018г.
 От 202 720 ферми, повече от 82% са малки семейни ферми (<2 ха); големи търговски стопанства с използвана земеделска площ (ИЗП) над 100 ха представляват по-малко от 2% от общите ферми. Те са специализирани в отглеждането на ограничен брой по-малко трудоемки полски култури.
 Средният размер на фермата в България се е увеличил от 6,2 ха през 2007 г. на 18 ха през 2017 г. поради структурни трансформация, отдаване под наем на земя, закупуване на земя и консолидиране на земеделски земи през годините.
 Стойността на селскостопанската продукция е била 3,8 милиарда евро през 2018 г. Растението е най-големият подсектор, на стойност 2,8 милиарда евро през 2018 г. и представлява 70,5% от цялото селскостопанско производство.
 Производството на добитък намалява, което представлява 22,8% от селскостопанското производство през 2018 г.
 Работната сила в селското стопанство застарява, като младите фермери (на възраст под 40 години) представляват едва 14% от българските земеделци.
 В сравнение с други сектори на икономиката, доходът от селското стопанство се увеличава през последните 9 години, но също така е бил обект на по-големи колебания.
Секторът на земеделието генерира 4,4% от общата брутна добавена стойност (БДС) на страната и осигурява заетост на 5,8% от работната сила, което е вторият най-висок процент в ЕС 28. По-общо казано, България е предимно селска страна, характеризираща се с нарастващо разделение между градските и селските райони в стандарта на живот и добре развиващите се селски части около градовете, които привличат по-младо и по-богато население през последното десетилетие. Докато селските райони са богато надарени с природни ресурси, те се отличават с по-ниски доходи, ограничени възможности за работа, застаряване население и високи нива на бедност

Селскостопанското производство е добре диверсифицирано в рамките на силно поляризираните структури на фермите. В една крайност са малки стопанства, които управляват по-малко от 2 ха. Тези ферми представляват 82% от общите ферми (или 166 000 от всички ферми). Те участват само частично на пазара, най-вече на местно ниво, и разнообразяват производството си с култури с висока стойност, като плодове, зеленчуци и тютюн. В другата крайност са големите търговски стопанства с използвана земеделска площ (ИЗП) от над 100 ха. Тези ферми представляват по-малко от 2% от общите ферми
(или 6 060 от всички ферми). Те са специализирани в няколко по-малко трудоемки обработваеми култури, като пшеница, царевица или ечемик.

Секторът се характеризира със застаряваща работна сила. Почти половината (49%) от всички ръководители на ферми са на възрастмежду 40 и 64, докато 37% са на възраст над 65 години. Младите фермери на възраст под 40 години представляват 14% от всички.

Зърнени храни и промишлени културите са двете най-важни култури, представляващи 58,3% от стойността на цялата продукция на селското стопанство, следвани от животновъдство.

В сравнение с други сектори на икономиката доходите от земеделие се увеличават през последните 9 години, но също така е са обект на по-високи колебания . За разлика от други икономически сектори, където средният доход нараства стабилно и последователно, земеделските доходи претърпяват два големи спада през 2015 и 2018 г. Нивото на доходите в земеделието обаче се е удвоило между 2009 и 2018 г., най-вече поради доста ниска отправна точка.

Що се отнася до структурата на разходите и приходите в селскостопанския сектор, сравнявайки годините 2004-2006 с 2016-2018 г. разходите за наем и труд са се увеличили значително, докато разходите за фураж са намалели. Делът на приходите от животновъдство рязко е намалял, докато производството на реколта и
субсидиите са се увеличили поради присъединяването към ЕС и наличието на финансиране по ОСП (преки плащания и Подкрепа от ЕЗФРСР).

Анализ  на търсенето на финанси от селскостопанския сектор

Изследването на търсенето за финансиране на селското стопанство се основава на констатациите от проучването fi-компас за 2018 г. на 351 български ферми, както както и интервюта с ключови заинтересовани страни в селскостопанския сектор, съчетани с информация, получена от Мрежа за счетоводни данни на фермите (FADN).

Основни елементи на финансовото търсене от българския земеделски сектор:
 Брутното образуване на основен капитал (GFCF) в българското земеделие се увеличи рязко през 2018 г. след тенденция на спад през 2015 и 2017 г. Въпреки това, като дял от БДС той все още е най-ниският в ЕС 28.
 Търсенето на финанси се движи главно от нуждата от оборотни средства, инвестиции в модернизация, и закупуването на земя.
 Задълженията на българските ферми растат по-бързо от активите, тъй като фермерите използват повече заеми, а не спестявания, за да покрият своите финансови нужди.
 Малките ферми (под 20 ха) са изправени пред най-много трудности при получаването на финансиране. По-вероятно е заявленията им да бъдат отхвърлени или да бъдат обезкуражени от кандидатстване.
Незадоволеното търсене на финансиране на земеделието се оценява на 1,2 милиарда евро.
 Незадоволеното търсене се дължи главно на следните проблеми:
– банките не са склонни да отпускат заеми на земеделските производители и възприемат сектора като високо рисков, заради което те прилагат ограничителни и неблагоприятни условия на кредитиране;
– ниска прозрачност на кредитните политики на банките, при което банките могат да променят условията едностранно, обезкуражава фермерите да кандидатстват за финансиране;
– силни изисквания за обезпечение, наложени от банките и липсата на подходящи активи, собственост на фермери, особено градски недвижими имоти, които понякога се искат;
– липсата на кредитна история и счетоводни регистри на фермите; и
– липса на финансова грамотност на земеделските производители и липса на опит в представянето на бизнес планове, за които да кандидатстват за финансиране или при изготвяне на проектни документи по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
 Младите фермери (под 40-годишна възраст) се сблъскват с различни препятствия, включително намаляване на достъпни за тях консултативни дейности.

Двигатели на общото търсене на финанси

Развитието на брутното образуване на основен капитал (БФП) в българското земеделие достигна връх от 318 евро милиона през 2018 г. Въпреки това, с 16,6% дял от БВПФ, България има едни от най-ниските проценти за инвестиции сред всички страни от ЕС 28. През 2018 г. инвестициите нараснаха значително като фермерите увеличиха инвестициите си в селскостопански машини и оборудване (ръст от 90% през 2018 г. в сравнение с 2017 г.), както и транспортно оборудване (ръст от 600% през 2018 г. спрямо 2016 г.). Инвестиционните нива в трайните насаждения са останали стабилни. Инвестициите в сгради също бяха стабилни, но през 2018 г. показаха рекордно ниво от над 111,1 милиона евро.

Този ръст на инвестициите и активите е силно свързан с поканите за отпускане на безвъзмездни средства за инвестиции, стартирани по националната програма за развитие на селските райони (ПРСР). За сравнение, инвестициите в сгради са само 10,15 милиона евро през 2010 г.

Според проучването fi-compass, достъпът до финансиране представлява значителна трудност за българите фермери. В сравнение с ЕС 24, българските земеделски производители са имали повече проблеми в сравнение с колегите им в другите държави. Повече от половината от тях (55%) изразиха загриженост по отношение на ниските изкупни цени на техните производството, а другата половина са изправени пред трудности свързани с високите производствени разходи. Приблизително една трета (30%) също разглеждат достъпа до земя като значително предизвикателство.

По отношение на заеми за инвестиции или за оборотен капитал, почти два пъти повече фермери в България имат проблеми с достъпа до финансиране в сравнение със средно за ЕС 24. Трудностите, с които се сблъскват българските земеделски производители, се отразяват в търсенето им на финанси, което е така определя се от следните основни аспекти:
(1) нужди от оборотен капитал;
(2) модернизация на селскостопанските предприятия (включително закупуване на машини); и
(3) закупуване на допълнителна (обработваема) земя.

Проучването с fi-компас показва, че търсенето на финанси от фермите се движи от оборотен капитал (67%) и инвестиционни нужди. По отношение на инвестициите, около 63% от фермерите искат финансиране за закупуване на машини и оборудване, докато 29% изискват финансиране за закупуване на земя. По-голямата част от фермерите се нуждаят от финансиране, за да задоволят нуждите си от оборотен капитал. Този капитал е свързан основно с разходите за наем (със средно 6 900 EUR на ферма), последвано от материални разходи (със средно 5 900 EUR на ферма). Голяма част от оборотните средства е използва се също за покриване на заплати и социалноосигурителни плащания (със средно 4 800 евро на стопанство годишно).

Наемните разходи за земя съставляват най-голям дял от разходите за оборотен капитал. Само през 2018 г. средната наемна цена в страната се е увеличила с 4,7%. Наемът на хектар земя беше 245 евро (480 лева) през 2018 г. спрямо 235 евро (460 лв.) година по-рано. Най-скъпата земя беше тази в Североизточна България, с цена от 353 евро на хектар (690 лв.), Докато най-евтината беше тази в Югозападна, с цена от 112 евро на хектар (290 лв.)

Сред другите ключови компоненти на разходите за суровини са разходите за енергия (с общо 460,5 милиона евро през 2007 г 2018 г.) и хранителни продукти (с общо 427,8 милиона евро през 2018 г.). Следва селскостопанските услуги (с общо 215,2 милиона евро през 2018 г.) и торове и подобряване на почвата (с общо 180,8 милиона евро).

Земеделските производители с перспектива за планиране и с определен наследник са склонни да инвестират повече. Наследяването на фермерския бизнес играе решаваща роля в инвестиционни нужди и решения на фермите, особено през последните две десетилетия.

Банковите заеми за българския земеделски сектор са най-високи за съоръжения и сгради. Данни за кредитната активност на селскостопанския сектор от три банки показва, че най-много са непогасените заеми за съоръжения и сгради, последвани от машини и оборудване. Кредитите за оборотни средства играят по-малка роля. Това вероятно се дължи на по-ниската стойност на тези заеми в сравнение с инвестиционните. Освен това нуждите от оборотен капитал на малките ферми често са покрити от небанкови финансови институции (НБФИ), а не от банки.

В България по-голямата част от заемите за селско стопанство, предоставени от банките, са били за подсектора млечни продукти и мляко. В рамките на този подсектор, по-голямата част от финансирането е било за инвестиции в съоръжения и сгради, последвано
чрез машини и оборудване, а след това и оборотни средства. Покупката на земя играе по-важна роля за производители на зърно и зърнени култури, въпреки че по-голямата част от инвестициите им също са били насочени към съоръжения и сгради.

Младите фермери в България са разделени на две основни групи в зависимост от техния „произход“: много навлизат в сектора като служители в техните семейни ферми и постепенно поемат управлението на някои части от бизнес. Други са опитвали сами, което изисква много повече усилия и финансиране, тъй като те започват нула. Като част от тях има и малка група млади фермери, които започват да работят чрез сътрудничество
с по-възрастни фермери, които имат прекомерни активи за управление или не желаят да отделят много време за тях ферми и потърсете някой по-млад и енергичен, на когото да ‘отдаде под наем’ своите съоръжения / активи / части от фермата.

Младите фермери и новите участници се нуждаят от инфраструктура като съоръжения и сгради и земя, за да се създадат техния бизнес. В интервюта те потвърдиха, че това е основният двигател на техните нужди от финансиране и че техните трудностите при достъпа до финансиране често са свързани с липсата на активи, които могат да бъдат използвани като обезпечение за средните и дългосрочни заеми.

По-възрастните и утвърдени фермери имат по-лесен достъп до финансиране и могат да получат заеми с големи суми. Размерът на заемите, получени от по-възрастните фермери, се увеличава.

Подкрепата по ПРСР

ОСП е силно средство за инвестиционна подкрепа. ОСП е от съществено значение за българското земеделие, тъй като преките плащания (стълб I) и безвъзмездните средства за развитие на селските райони (стълб II) играят важна роля за поддържането
бизнеса и фермерските доходи, както и за стимулиране на търсенето на инвестиции и развитие, което води до по-високи нужди от финанси.

Доходите на фермерите се увеличават от директните плащания по ОСП. През 2018 г. България получи общо 1,15 млрд. евро подкрепа за ОСП. Най-важни бяха директните плащания в размер на 0,78 млрд. евро (представляващи 68% от общите субсидии за страната), докато ПРСР възлиза на 0,3 млрд. евро (29,4%)

Инвестиционните нужди на българските фермери се подпомагат значително от ЕЗФРСР. За ПРСР през периода 2014 до 2020 г. е предвиден финансов ресурс в размер на 2,9 милиарда евро. От тях 2,4 милиарда евро са предоставени от ЕЗФРСР, 28 милиона евро се превеждат от I стълб на българския пакет за директно плащания, а 0,5 млрд. евро е националният принос. По време на приемането на ПРСР 2014-2020, най-голямата мярка в бюджетно отношение беше Мярка 4: Инвестиции във физически активи, с 841 милиона евро. Мярка 6, при която се финансират млади земеделски стопани, имаше 271 милиона евро планирани разходи.

Фермите показват значителен интерес към инвестициите и стартиращата подкрепа от ПРСР, и финансовите заявки са много по-високи от наличния бюджет. Първоначално поисканият бюджет (преди да бъде извършена административна проверка) е два пъти по-висока от наличните средства по поканите.

Общо 1 409 фермери и 2 105 млади фермери са подписали договори за безвъзмездни средства по подмерки 4.1 и 6.1 до края на 2019 г. Много кандидатури, дори ако отговарят на условията и са оценени в рамките на процеса на подбор, остават извън рамката за подкрепа заради ограничения достъп до кредитиране. Така лесно може да се заключи, че развитието на земеделието в България се забавя значително поради липсата на достатъчно капитал за финансиране. Освен това е трудно да се намерят случаи, при които полученото банково финансиране на земеделските производители е с благоприятни условия. Ако не се предприемат коригиращи мерки, този проблем със задържането на растежа ще има отрицателен резултат средносрочни до дългосрочни ефекти, тъй като търсенето ще продължи да расте.

Интересното е, че България има тематична програма за развитие на малки ферми със специфичен бюджет от 12,5 милиона евро. Изненадващо, подадените заявления (преди всякакви проверки) възлизат само на 3,99 милиона евро, т.е. около 3 пъти под предоставени ресурси. (Причината може да се открие в заложеното условие кандидатите да си осигурят средства за изпълнение на проекта и едва след приключването му да получат помощта по подмярката – б.р.)

Нов инструмент за кредитиране

Управляващият орган наскоро реши да пусне нов подкрепен финансов инструмент за споделяне на риска от ЕЗФРСР. България стана първия пилотен случай в рамките на целевия инструктаж по финансови инструменти, стартиран от Генералната дирекция за земеделие и развитие на селските райони и Европейската инвестиционна банка (fi-compass) за обучение на административния персонал по темата за финансовите инструменти. През 2018 г. Управляващият орган завърши предварителната оценка за полезността на създаването на финансови инструменти по ЕЗФРСР. Като резултат от политическите и икономически промени в страната, подготвителна работа за създаването на нова финансов инструмент започна през 2019 г. До април 2020 г. ПРСР беше модифициран и нов финансов инструмент за споделяне на риска инструмент – Кредитен фонд – е в процес на подготовка за стартиране. Изпълнението му се очаква за след
средата на 2020 г. и инструментът ще се управлява от националния фонд на фондовете.

Този нов финансов инструмент на ЕЗФРСР е създаден като пилотен проект, който трябва да отговори на три неоптимални инвестиционни ситуации в страната, а именно (1) ограничен достъп до финансиране за земеделските производители; (2) много големи лихвени проценти, наложени от банките върху земеделски заеми, и (3) нежеланието на банките да рискуват подкрепа за инвестиции в сектора.

Докато първоначалният бюджет е доста ограничен по различни причини (20 милиона евро), неговият дизайн има за цел да включи банките в споделянето на риска с ЕЗФРСР ресурси, като по този начин (поне) удвои наличния бюджет за земеделските производители. Земеделските предприятия ще имат възможност за кандидатстване за самостоятелни заеми, като в този случай парите от ПРСР ще покриват до 70% от кредита и ще бъдат предоставени на банките безплатно. Останалото финансиране ще трябва да бъде осигурено от банка (и), избрана (и) от изпълнителен орган.

За фермерите, желаещи да финансират своите грантови проекти по ПРСР, банката ще трябва да финансира поне 50% от сумата на заема. Финансовият инструмент ще подпомага инвестиции във фермите (подмярка 4.1), преработка на селскостопански храни (подмярка 4.2), неземеделски дейности в селските райони области (подмярка 6.4) и жизнеспособни проекти по LEADER.

Leave a Comment