🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Зърнопроизводители и търговци са лидерите в аграрния бизнес

Оборотът на най-големите компании се е повишили с 30% за една година

Големите играчи в сектора се стараят да затворят цикъла производство - съхранение и преработка - търговия, за да извлекат по-висока добавена стойност.
Големите играчи в сектора се стараят да затворят цикъла производство - съхранение и преработка - търговия, за да извлекат по-висока добавена стойност.
Големите играчи в сектора се стараят да затворят цикъла производство - съхранение и преработка - търговия, за да извлекат по-висока добавена стойност.    ©  ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА
Големите играчи в сектора се стараят да затворят цикъла производство - съхранение и преработка - търговия, за да извлекат по-висока добавена стойност.    ©  ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА
Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Пет милиарда лева оборот са генерирали 50-те най-големи компании в аграрния бизнес през миналата година. Това е с 30% повече в сравнение с предходната година и два пъти повече от онова, което са правили преди пет години, показват данните на "Капитал". С мащабите си секторът допринася за 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) по данни на Националния статистически институт (НСИ), като до този резултат се стигна не без помощта на европейските фондове и субсидии. Днес секторът е доминиран от търговци и зърнопроизводители, които разчитат основно на външните пазари. Перспективите пред тях са да запазят позициите си и след промяната в схемата за подпомагане, която се подготвя. Според експерти трансформациите в тази посока ще се случват в следващите 5 до 7 години и могат да донесат само ползи за земеделието. Очакванията им са, че това ще отвори поле за изява на повече предприемачи в сектора и ще стимулира по-високата производителност.

Големи и подпомагани

Две компании в топ 50 са прескочили прага от половин милиард лева оборот за година, показва класацията на "Капитал" за 2013 г. Това са германско-американската "Алфред С. Тьопфер интернешънъл България" и швейцарската "Гленкор Грейн България", които се занимават основно с търговия на зърнени и маслодайни култури. И двете дружества са подразделения на чужди компании, които развиват дейност на регионално равнище, което се отразява и върху финансовите им резултати.

Основните капитали в земеделието обаче са български и са концентрирани в зърнопроизводството, показват анализите на "Капитал". При тях също има ръст на приходите, който идва, от една страна, заради по-високите добиви, а от друга - заради по-големия износ, нараснал с 30% през миналата година. Характерно за този селскостопански отрасъл е, че е силно механизиран и окрупнен. Пример за това са предприятията от групата "Октопод" на бизнесмена Светозар Дичевски. Три свързани с него фирми са в топ 20 на най-големите в сектора - "Октопод", "Октопод инвест холдинг" и "Сортови семена Вардим".

Прави впечатление и стремежът на големите играчи в сектора да затворят цикъла производство - съхранение и преработка - търговия с цел да извлекат по-висока добавена стойност. Такива са отново дружества в орбитата на Светозар Дичевски, варненската "БГ Агро", "Кристера".

Макар и малко на брой, сред големите в агробизнеса намират място арендатор, производители на фуражи, няколко свинеферми, производител на яйца и птици, оранжерия за биозеленчуци. Болшинството от тях реализират ръстове на печалбата през миналата година, но, разглеждайки резултатите от дейността им за предходни години, се забелязват значителни колебания, което показва, че бизнесът в тези сегменти е по-неустойчив при кризи. Според експерти животновъдството и зеленчукопроизводството у нас нямат шанс за просперитет, ако не бъде предприета национална политика по подпомагането им, която да ги превърне в конкурентни на силно субсидираните ферми в Северозападна Европа. Дори и така обаче в тези сфери едва ли би се стигнало до появата на толкова големи компании, от ранга на зърнените, тъй като в тях дейностите са свързани с наемането на много работна ръка, което е значителен разход.

В очакване на промени

Субсидиите са и един от факторите на растежа в зърнопроизводството, а след като вече няколко поредни години се вижда как средствата отиват в тесен кръг фирми, се предприема инициатива за промяна на схемата и въвеждане на таван на помощта за един производител. По информация на "Капитал" над 60 млн. евро от 1.12 млрд. лв. земеделски субсидии са концентрирани в 20 компании, като над половината са получени от най-едрия зърнопроизводител Светлозар Дичевски. Фирми в неговото обкръжение са взели 27.6 млн. лв. през тази година.

Именно плащанията на декар обработвана площ беше факторът, раздвижил търговията със земеделска земя през последните години. Според специалист в бранша тенденцията на покупки, която вдигаше цената на земята, вече е изчерпана и повод за това ще е не само промяната в схемата за субсидиране, но и в законовото ограничение чужденци да купуват земя. Артур Акопян, собственик на третата по големина компания в агросектора "Севан", коментира, че на пазара вече се наблюдава отливане на капитали и вече няма толкова голяма активност в покупките. "Вече не е интересно да притежаваш много земя", коментира Акопян, като си обяснява това с готвените промени при субсидирането. Според него има и още един положителен ефект на промяната в схемата за подпомагане: "Това ще даде стимул на фермерите да произвеждат на дадена площ повече продукция, ще има увеличаване на износа и снижаване на себестойността на продуктите, което ще увеличи вътрешното потребление. Повече хора ще могат да се занимават със земеделие, тъй като големите ще им отстъпят място и така ще има поминък за повече хора", прогнозира Акопян.

Всяко зло за добро

По думите на Акопян печалбите в земеделието са толкова големи, колкото са субсидиите. Всички останали средства покриват разходите на фермерите по обработка на земята и прибиране на реколтата. Въпреки риска от по-малки печалби перспективите пред тях остават позитивни, тъй като вече са достатъчно добре подготвени с техника и организация, а освен това геополитически България продължава да е силен играч в производството на зърнени храни и маслодайни култури. През настоящата година кризата в Украйна води до натиск върху цените на пшеницата, но от следващата година нататък за евтино украинско жито няма да се говори, тъй като един от основните ни конкуренти губи предимството на субсидирането на горива и торове в производството заради развалянето на междудържавните отношения с Русия.

С лоша прогноза за тазгодишната реколта, респективно реализацията й и ефекта за това върху дружествата, са и от лидера в класацията "Алфред С. Тьопфер интернешънъл България". Оттам коментираха, че тазгодишната продукция е с по-висока себестойност, тъй като дъждовете са довели до необходимостта от допълнително третиране, което оскъпява крайния продукт. "По отношение на реколтата през тази година количество има, но качество няма", коментираха от търговската компания, откъдето очакват, че около 20% от зърното най-вероятно няма да може да бъдат прибрани от нивите.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал