Време е да се замислим не какво усвояваме като субсидии от ЕС, а какъв е ефектът от изразходването им, предупреждават далновидни експерти

Историята тепърва ще доказва доколко полезна беше селскостопанската политика на ЕС, която беше реализирана чрез т.нар. еврофондове. Да, тя нахрани Европа след Втората световна война, когато гладът беше огромен, и спря населението от селата да тръгне към градовете, където да търси по-лесен поминък. И донякъде попречи на създадените маргинални общности да нагнетяват изкуствено социалното напрежение, често прерастващо в бунтове и метежи.

На прага на ЕС чукат промени

Преди всичко очевидно е, че е поставена под заплаха самата система, която се крепи на т.нар. европейско субсидиране на декар. Неслучайно в изказванията на зам.-министъра на земеделието и храните Васил Грудев все по-често се промъква идеята, че субсидиите трябва да бъдат намалени. Навярно висшият земеделски чиновник знае нещо от бъдещата стратегия на ЕС, което засега не е достъпно за публиката. Но е очевидно, че обществеността се подготвя за предстоящите кардинални промени.

Тепърва ще се анализира и ролята на еврофондовете за развитие на българското земеделие. Да, те вкараха известни пари в него, но пък така го деформираха и му нанесоха такива непоправими вреди, че трудно ще бъде оправено и върнато в естествения път на своето нормално развитие. Пример са бунтовете на млекопроизводителите, обхванали цяла Европа. Дългогодишната изкуствена намеса в производството на мляко в ЕС и поддържането на високи цени доведоха до огромното му свръхпроизводство. Сега цените се връщат към пазарното си равновесие, но хиляди млекопроизводители, които иначе не биха се занимавали с производство точно на мляко, ще трябва да фалират.

Какво се промени в българското земеделие след европейските субсидии

Селското стопанство не само използва повече ресурси (близо половината от площта на страната и 19% от всички заети в икономиката), но и произвежда по-малко спрямо другите отрасли на икономиката. Брутната добавена стойност в отрасъла, изразена в съпоставими цени, спада след 2008 г. и достига нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода, преди страната да стане член на ЕС. Делът на земеделието в създадената брутна добавена стойност в икономиката на страната спада под 5% в периода след 2008 г. при 6 - 8% в периода 2003 - 2005 г. Същевременно инвестициите, които секторът привлича, са едва 2%.

Подпомагането чрез плащания за единица площ е довело до преструктуриране към подсектори с относително ниски производствени разходи на декар. Продукцията на житни, фуражни и маслодайни култури нараства чувствително, докато животновъдството и производството на плодове и зеленчуци намаляват.

Аграрният бизнес в момента има силна концентрация - 4% от стопанствата обработват 85% от земята. "Субсидиите повишиха интереса към земеделието, в резултат на което обработваемата земя нарасна с 20%. Същевременно броят на стопанствата намалява почти наполовина, което в известна степен е и резултат от естествени процеси като застаряване на населението и миграция", обяснява председателят на ИнтелиАгро Николай Вълканов. Това е рязък завой предвид факта, че до 2006 г. ползването на земеделска земя постоянно е намалявало.

Производителността е от най-ниските за ЕС

Въпреки добрите климатични условия и качеството на земята, България е неконкурентоспособна в сравнение с другите европейски държави. Страната разполага с 3% от обработваемата земя в ЕС-27 и използва 3,3% от работната ръка в отрасъла на ниво ЕС, но произвежда едва 0,8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на общността.

По производителност на една годишна работна единица България се нарежда на 25-о място в ЕС, като след нея са единствено Румъния и Латвия. Брутната добавена стойност от хектар в България през 2013 г. е едва 353 евро. За сравнение: в Румъния е 591 евро, в Гърция - 2958, а при лидера Холандия - 9206 евро. За първите седем години на членство на България в ЕС не се повишават и добивите - нито от единица площ, нито на животински продукти.

В момента почти няма земеделски бизнес, който да не е зависим от Общата селскостопанска политика. "Ето защо би било добре да се помисли за прехвърляне на средства от Първи стълб (директни плащания) към Втори стълб (Програма за развитие на селските райони), където има повече мерки и цели, свързани с повишаване на производствените възможности", смята Вълканов.

Самите представители на сектора посочват и някои проблеми на средата,между които са липсата на квалифицирана работна ръка, ограниченият достъп до финансиране, тежката бюрокрация и тромавата нормативна уредба като сериозни предизвикателства пред потенциала на бизнеса си.

Ето мненията на някои експерти в земеделието:

Христо Миленков, бивш председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата:

Корупцията опорочи модела

Експертът Миленков не крие своето разочарование и твърди, че еврофондовете направо са прецакали жестоко бъдещето на българското земеделие. „На пръв поглед те са нещо много необходимо за България - казва експертът. - Но корумпираната форма на разпределение на тези пари обезсърчава хората и ликвидира всичко. Аз лично бих ги забранил, защото вместо да помагат, те унищожават. По този начин пречат и на хората, които искат да инвестират собствени пари, защото една камара „богопомазани" фермери те убива със свръхефективността, която получават. А ти покрай тях се бъхташ, като нямаш и шанс. Субсидиите се дават на избрани „наши" хора. С дружни усилия в България т. нар. европодпомагане се превърна в средство за обиране на българското земеделие. Това доведе до абсурдния факт в България да няма нормални пазарни отношения, защото с евросредствата изкривяваме пазара - възмущава се Миленков и обобщава. - Българското земеделие се крепи първо на принципите на латифундията на зърнопроизводителите, което допуснахме да се случи. По този начин изгонихме земеделците. Перспективите са тъжни и тук-там някой пробие, ако го изпуснат"...

Бел.ред: заглавието е на Money,bg, целия материал може да видите тук.